И отново Достоевски на сцената
09 ноември 2010

Сравнително скоро след смъртта на Достоевски, в началото на 20 век, светът е разтърсен от велики научни открития. Един голям немски философ, роден през 1900 г., по-късно казва, че съвременната задача на философията е да свързва методите и постиженията на науката с целостта на естествения ежедневен човешки опит.

В началото на 21 век научните приложения са направили достъпни съвсем невъобразими за хората възможности, като едно от тях е съществуването в почти напълно виртуална, т.е. подобна на истинска, но не-истинска, среда. Философията пък е преминала през деконструкцията на традиционните си устои и, лишавайки сама себе си от център и авторитетна аура, играе доброволно приетата и по своему мъдра роля на Пепеляшка. От майка на науките тя се е превърнала в заварена дъщеря, а те в недотам грижовни мащехи.

И все пак на гърба на по-важните други занимания философията задава своите основни въпроси, макар и с все по-тих, /само/ ироничен глас, очаквайки неизбежната утеха в края на приказката. Междувременно, в общата картина поне на цивилизования свят, религията е успокоена в приятните, често красиви, ритуали, които стават повод по-скоро за почивка на тялото и ума, отколкото за някакви трескави питания и вътрешни борби.

От друга страна религията като политикономическо предприятие е вече отдавна разработена тема. В подобен контекст връщането към Достоевски спокойно би могло да се окачестви като ретроградна или, в най-добрия случай, носталгична акция. Както стана ясно, новата история по един или друг начин е отговорила на въпросите, терзали този автор, и тяхната актуална сила може да се окаже съмнителна. И все пак. Ежедневният живот на човек...

Всичко споменато дотук е оказало своето въздействие върху него, овладяло го е, но не дотам, че съвсем да изчезне неговият неразгадан, развълнуван дъх, неговата интимна тайна. Театърът, макар и също преживял своите обновяващи ре/де/конструкции, бидейки в повечето случаи свързан с актьорското изпълнение, остава в руслото на атавистичната телесност с нейните радости и болки, но и с парадоксалната й способност да ражда повече дух от все по-нарастващото виртуално /уж не-материално/ обкръжение на живота ни. Освен това на сцената понякога се среща и онова старомодно отношение към словото.

С тези свои качества театралната игра поема роля близка до споменатата философска задача – да се обръща с разбиране към старата човешка душа, попадаща ден след ден в един козметично подмладяващ се свят. Да помага на човека в справянето с присъщото му свещено дребнотемие на фона на глобалния планетарен развой. Не че самата философия се е отказала да съдейства в този смисъл. Просто в своето несъвършенство театърът е лишен от изтънчените усложнения, които други носят, а пък и предтекстът му да забавлява прави срещата с аудиторията по-лесна.

И така - Достоевски отново на сцената... Като утешение за човешката ни природа...  Докато все още можем да я наричаме така. Достоевски като ласка, като топла следа от сълзата на все още живия някъде там наш създател - Бог.

Стоян Радев
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
Все още няма публикувани коментари
Добавяне на коментар
Име: *
E-поща:
Уебсайт:
Мнение: *
Въведете цифрите от картинката
captcha *
Полетата, отбелязани със *, са задължителни
Предстоящите най-скоро събития
14-10-2019 14:15 ТО: ЧАСТ ВТОРА Благоевград
14-10-2019 17:00 ПИСМА ОТ АНТАРКТИДА Благоевград
14-10-2019 19:00 ИЗБОРЪТ НА МАРТА - предпремиера Варна
14-10-2019 19:15 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
14-10-2019 21:45 ЖОКЕРА Благоевград
15-10-2019 00:30 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
15-10-2019 15:15 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
15-10-2019 17:45 СЪРЦЕ ОТ ЛЮБОВ Благоевград
15-10-2019 18:00 ПУК - ЛИЛИ НА МОРСКОТО ДЪНО Варна
15-10-2019 19:00 РЕТРО Варна
Можете да прегледате всички налични събития като изберете културен институт