Роберто Зуко (НАТФИЗ) - от Бернар-Мари Колтес
14 октомври 2010
Роберто Зуко... Стъпки, шепот, крясък в нощта. Болка, разкъсване и дори ужас в зениците. Едно име, една сянка, една тайна. Престъпление и смазване. Брутално. Един млад човек не иска да приеме това, че Еднаквостта ще го погълне. Но ето, глас от лош сън  шепти: 'Бъдете еднакви чрез удоволствията, със свободата в Интернет, в клубовете, по паркингите и офисите! Вярвайте, че сте необходими, а не просто използвани от Системата.' А друг глас кънти: 'Системата непръкъснато ви атакува с всички средства - иска да ви използва като ви създава чувството, че сте  необходими. Защото сте млади. Пространствата на удоволствието и лесният живот е клопката. Млад си, не му мисли! Живей! Пий бира, очаквай уикендите, а през седмицата работи и мълчи! Бъди стриктен! Системата се грижи за теб. Тя ти казва: обичаме те, защото си млад, нали?'

И ти вярваш. Защото се надяваш, че животът е свобода. Чел  ли си 'Дон Кихот' на Сервантес? Не? Така и предполагах... Свободата е избор на зависимостта, човече! Свободата е шибан кръст. Свободата е твоят личен избор. Брутално. Това - да, това - не! Човек е свободен само, ако има мозък да мисли за голямата илюзия, която системата инплантира непрекъснато в мозъка му- щастлив си, ако бъдеш послушен, еднакъв с всички, не си задавай въпроси за смисъла  на живота. Яж хамбургери  с повече майонеза и кетчуп и си трай! Ползвай непрекъснато рекламите. Те са пътните ти знаци... Те са твоята библия. Ползвай всичко наоколо като всички. Бъди като всички. И си О’кей!

О’кей ли си, човече?

Нашият Роберто намира изход в смъртта на другите. Опитва се така да се спаси. Защото не издържа и откача. Дори не съзнава това. Не знае, че е абсолютно изперкал. Вярата в Слънцето не е вяра, която дава живот. Слънцето на самотата е изгорила зениците му. Само мислите - чистите и ясни мисли, които остават в споделеното с приятел, ще дадат живот. Системата изражда живота като деформира човека, използвайки слабостите му. Така го подчинява. А лудият ум, непокорното, неординерно сърце, дивото свободно тяло раждат престъпления - от слепота.

Нека си спомним за Роберто Зуко от текста на Колтес след като угаснат прожекторите и сцената опустее, след края на спектакъла, след като актьорите изтрият грима от изморените си, но светли лица от срещата с очите на другите в театралната зала.

След като ни погълне вечерната тъма, след като поемем своя път, нека си спомним думите: 'Смили се, Господи, над тези, които не могат да видят твоето величие, защото твоята скритост ги прави слепи!'

Да запалим малка свещичка в тишината на съсредоточението. Има Небе. Ние сме неповторими във Вселената. Нека знаем повече, за да не мълчим в тъпо безразличие. Нека имаме очи и уши за истината в живота. Нека сме различни...

Николай Ламбрев – Михайловски режисьор
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
Все още няма публикувани коментари
Добавяне на коментар
Име: *
E-поща:
Уебсайт:
Мнение: *
Въведете цифрите от картинката
captcha *
Полетата, отбелязани със *, са задължителни
Предстоящите най-скоро събития
14-10-2019 14:15 ТО: ЧАСТ ВТОРА Благоевград
14-10-2019 17:00 ПИСМА ОТ АНТАРКТИДА Благоевград
14-10-2019 19:00 ИЗБОРЪТ НА МАРТА - предпремиера Варна
14-10-2019 19:15 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
14-10-2019 21:45 ЖОКЕРА Благоевград
15-10-2019 00:30 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
15-10-2019 15:15 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
15-10-2019 17:45 СЪРЦЕ ОТ ЛЮБОВ Благоевград
15-10-2019 18:00 ПУК - ЛИЛИ НА МОРСКОТО ДЪНО Варна
15-10-2019 19:00 РЕТРО Варна
Можете да прегледате всички налични събития като изберете културен институт