Сирано дьо Бержерак
19 май 2010

Автор: Олга Сулева

Толкова много очаквания имаше за третото поставяне на пиесата „Сирано Дьо Бержерак” от Теди Москов и летвата беше вдигната толкова високо...

С такова нетърпение се очакваше превъплъщението на Деан Донков в ролята на онзи герой, с голям нос, чиято душа е изпълнена с поезия, вдъхновена от любов към прекрасната му братовчедка Роксана, но неспособен да признае чувствата си, защото се смята за грозен и в същото време, търси смъртта, дуелирайки се всеки ден.

Тръпнехме в очакване да видим Карамазов в ролята на красивия млад войник Кристиян дьо Ньовилет, който идва от провинцията, със своята арогантност и глупост, но пленил сърцето на Роксана, благодарение на красноречието на Сирано.

Високата летва, се оказа твърде ниска, за таланта. Те я използваха за трамплин и полетяха. Вече си имаха криле, които ги издигнаха нависоко, нависоко до луната, за която Сирано толкова мечтаеше. И тези криле им ги даде режисьора.

Теди Москов успя да събере 17 и 21 век, френския и българския манталитет, възвишената поезия и посредствеността, смеха и сълзите и това, заедно с 9 великолепни актьора, прекрасни декори и музика.

Деан Донков още веднъж доказа огромния си талант и заби шпагата си право в сърцата ни, разчувствайки ни и карайки ни да повярваме, че си струва да мечтаеш.

Владо Карамазов с майсторска лекота ни накара да се смеем, на селския красавец, завладял красивата героиня на Ани Пападопулу - Роксана.

И във въздуха полетяха въпросите. Какво е важно – обвивката или вътрешността? Какво предпочитате вие самите – красивата външност, придружена от глупостта, посредствеността, пошлите нрави или несъвършения вид, но с извираща вътрешна душевност, красота, чиста любов? С какво се влюбвате: с очите или със сърцето? Дали в съвременното общество, заобиколени от лъскави красиви обвивки и прототипи, не загубихме своите нежни поетични души, опитвайки се да подражаваме на изкуствените образи?

Не, ние няма да видим себе си в Сирано, защото не обичаме да ни мразят и не търсим ежедневно смъртта, но няма да се видим и в Кристиян, защото може да сме провинциалисти, но не сме тъпи (или поне така си мислим).

И така, както героите на този великолепен дует се допълваха и се стремяха заедно да спечелят сърцето на любимата си, нека и ние съберем всичките си добродетели и не се страхуваме да бъдем себе си, защото щастието е някъде там – високо, но достижимо.

Така го почувствах аз.

А вие?

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
Все още няма публикувани коментари
Добавяне на коментар
Име: *
E-поща:
Уебсайт:
Мнение: *
Въведете цифрите от картинката
captcha *
Полетата, отбелязани със *, са задължителни
Предстоящите най-скоро събития
14-10-2019 14:15 ТО: ЧАСТ ВТОРА Благоевград
14-10-2019 17:00 ПИСМА ОТ АНТАРКТИДА Благоевград
14-10-2019 19:00 ИЗБОРЪТ НА МАРТА - предпремиера Варна
14-10-2019 19:15 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
14-10-2019 21:45 ЖОКЕРА Благоевград
15-10-2019 00:30 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
15-10-2019 15:15 БЛИЗНАКЪТ Благоевград
15-10-2019 17:45 СЪРЦЕ ОТ ЛЮБОВ Благоевград
15-10-2019 18:00 ПУК - ЛИЛИ НА МОРСКОТО ДЪНО Варна
15-10-2019 19:00 РЕТРО Варна
Можете да прегледате всички налични събития като изберете културен институт